Това българско светилище е по-старо от египетските пирамиди
През 2004 г. екипът на археолога проф. Николай Овчаров започна археологическото изследване на фамозното светилище край с. Татул, Момчилградско. Тогава над повърхността на неголемия планински рид в сърцето на Източните Родопи се виждаше само изсечена в скалите пресечена пирамида с завършена от горната страна гробница.
Отстрани се виждаха разнообразни издялани в камъка уреди – стълби, ниши, площадки, както и втора гробница с полукръгъл свод. Според изказаната преди половин век догадка на видния историк Иван Венедиков, пресечената пирамида е представлявала алегоричен гроб на именития тракийски артист Орфей.
Ето какво споделя в този момент в " Труд " проф. Овчаров за това какво е разкрито на това неповторимо място:
За да разпознава светилището при Татул като такова паметно място, починалият академик притегли някои забавни антични извори. Той означи там един траурен ритуал на траките, който е напълно друг от познатото закопаване на мъртвите владетели под големи могили от пръст. Според писатели като Конон и Павзаний останките на именития Орфей били поставени в урна и положени върху канара. Замисълът бил и след гибелта му той да остане медиатор сред боговете и хората. Костите по едно и също време трябвало да бъдат скрити от слънцето, само че и най-близо до него. Това е концепцията за антроподемона или полубога – царят, който след гибелта си последователно се трансформира в провидение.
Хипотезата на Иван Венедиков можеше да бъде потвърдена или отхвърлена единствено по един метод - посредством систематични археологически изследвания. Те бяха извършени през три следващи сезона сред 2004 и 2007 година и разбуниха археологическата общественост. Резултатите неведнъж надминаха упованията. Няколкогодишните разкопки безусловно „ изядоха ” дребния връх. А от неговата сърцевина по чудноват метод се появиха чудесно непокътнатите остатъци на здания от разнообразни столетия, оформяли значим паметен комплекс. Днес разликата сред източната основа и най-високо непокътнатата точка на ансамбъла е съвсем 11 м. Погледнато от отсрещния рид, като че ли от земята се е появил древен палат, излязъл от приказните сказания.
През тези години ние успяхме да потвърдим, че предците на траките са почнали да дялат със сечивата си скалите някъде през ІІ хиляди прочие Хр. В исторически проект това е краят на бронзовата ера – времето на Троянската война и първите човешки легенди. Първоначално те основали причудливата пресечена пирамида с гробницата. Край нея се оформя свещеното пространство, в което разкрихме 35 паметни огнища-олтари. Те са ситуирани върху скалите и сред тях. Несъмнена е връзката им с пирамидата, където очевидно се е намирал центърът на осъществяваните ритуали. Това ни кара да считаме, че още преди 3500 години канарата край с. Татул се е почитала като хероон – светилище на обожествен след гибелта си тракийски цар.
Многобройните находки от огнищата оказват помощ да се хвърли светлина върху личността на този воин. Бяха открити десетки керамични съдове, с които са се правили възлиянията в негова чест. Заедно с тях са били полагани разнообразни свещени предмети като прешлени за вретено, употребявани от траките за гадания, разнородни сечива и оръжия от бронз.
Особено забавни са няколко находки на жречески аксесоари. Един от тях е откъс от ритуално нарязана златна маска, сходна на фамозната маска на Агамемнон от Микена. От глина е изработен моделът на жречески жезъл, имитиращ известни находки от злато. Забележителни са и няколкото керамични колела на макети на колесницата, с която, съгласно визиите на античните, Богът-слънце е обикалял небето.
А неговото изображения се намира безусловно на всички места по богато орнаментираните и с разнородни форми съдове. Очевидно той е бил основно провидение и това е особено за доста нации в Източното Средиземноморие през този интервал. Но с изключение на изобилната тракийска керамика, в светилището край с. Татул се откриват находки от Мала Азия, крайбрежието на Мраморно море и егейските острови. Това демонстрира, че почитаният там обожествен цар-жрец е бил прочут освен в Родопите и Тракия, а и на доста места в тогавашния цивилизован свят. Такъв митологичен воин може да бъде единствено Орфей. От изворите е известно, че той е тракиец по генезис, само че бързо става известен и в древногръцката митология.
Възстановената от археолозите историческа орис на светилището край с. Татул изцяло поддържа този извод. То продължава да действа през цялото І хиляди прочие Хр., с цел да се трансформира към ІV-ІІІ в. прочие Хр. в колосален архитектурен отбор. На забележимия от всички страни рид се появява белокаменен храм, с който би се гордял всеки древногръцки град. Неговите зидове са издигнати с солидни блокове, положени един до различен по този начин, че сред тях не може да бъде вкарано острието на нож. Днес постройката е непокътната до неповторимите 6 м височина. Свещеното пространство е заградено с дебела стена, зидана по сходен метод. Във вътрешността се влиза през няколко входа, до които водят изсечени в скалите и продължени със зидани стъпала стълбища. Очевидно функционалностите на хероона през този интервал са трансферирани в храма, където са влизали единствено отдадените жреци.
Орфеевото светилище е било фамозно в целия свят и след раждането на Исус. По принцип новодошлите римляни почитат старите богове и герои, като съхраняват и благоустройват античните паметни места на разнообразни места в основаната от тях голяма империя. Същото се случва и в Тракия, която през 45 година дефинитивно става римска провинция. А на Татул е напълно поправено значимото светилище, потърпевшо при настъпилите в края на остарялата епоха междуособици сред тракийските племена на беси и одриси. Според открита вградена в пода след ремонта сребърна монета на император Клавдий Тиберий (41-54 година сл. Хр.), това се е случило точно в първите десетилетия след Рождество Христово. Тогава се строят и нови здания, които ни демонстрират образа на един приключен храмов комплекс, представляващ най-добре проученият хероон по нашите земи.
В археологията учените постоянно доближават до най-старите интервали най-сетне. Така се случи и при изследването на светилището при Татул. От намираните по време на разкопките керамични фрагменти ние подозирахме, че забележителните скали са били обожествени от хората доста по-рано, още в каменно-медната ера (V-ІV хиляди прочие Хр.) И ето, че през 2007 година щастието се усмихна на нашия екип. В централната част на свещеното пространство, на към 1.5 м дълбочина, най-накрая попаднахме на пълен културен слой от праисторическата ера.
Пред нашите щастливи погледи се появиха основите на огромна постройка отпреди 6000 години. Тя е била градена с дебели глинени зидове, а във вътрешността й открихме многочислени керамични съдове с друга величина и форма. Явно най-ранното светилище тук се е появило още във времето, когато индивидът преди малко е изнамерил първия метал – медта. Казано на известен език, откритото от нашия екип светилище при Татул се оказа по-древно от египетските пирамиди!
По този метод загадъчната канара край неугледното момчилградско село Татул разкри своите секрети. Станаха изцяло ясни основанията на Иван Венедиков да изкаже хипотезата, че тук би трябвало да се търси светилище на именития Орфей. Впрочем по-късно тази концепция е горещо призната от създателя на тракологията Александър Фол. А археологическите изследвания от 2004-2007 година ослепително потвърдиха това съмнение.
Инфо: blitz.bg
Тагове: Орфей Иван Венедиков Татул Александър Фол проф. Овчаров светилище археология тракология траки египетските пирамиди Пирамиди
